автор: Osip

изпратих си лястовиците –
длан и капчук, и очакване
есенно, зимно и лятно
само пролетта я пропуснах
в писмата
и не ги вързах за стряхата
далеч е април
непораснал
в него си ти
и водата
лудият въздух на хребета -
дотогава ще чакам
а после

ще си посрещна лястовиците
да разкажат
отдалечаването
тъгуването в крилата
колко от него ще свият в гнездото

мога да чакам
само не знам
колко пера ще са нужни за името
дето всяка нощ спи във възглавницата
колко от тях са останали в Юга
и ще обикнат ли Север -

от земното притегляне
до женската ми същност
няма нищо общо

освен че те обичам