Ще те усещам, понякога тайно, Любов.
Ще те споделям само в стиховете си.
И ще ми се иска всичко в тях да е истина.
И ще ми се иска да умирам...
и да не умирам...
Ще те имам само в мислите си.
И ще е приказно, Любов...
Образът ти ще се пречупва през стъкла и празнини.
Зад усмивката ти ще долавям
усмивките на всички Мона Лизи -
скритото в тях,..
съвършеното,..
изкусителното...
Ще те прегръщам само в сънищата си;
наяве – ще се взирам в теб през времена и разстояния.
Ще те разказвам на някого като спомен... или като мечта,..
като болка, непреболяла, Любов,
като грях – за изплащане…
Ще те търся в дните си, Любов,
ще те пресявам през изпитото и изписаното.
По гръбнака ми ще пропълзяваш,
еротично и първично с образите в мен ще се сливаш.
Ще се сблъскваме неистово...
И ще те отхвърлям – по безброй причини.
Ще запечатвам с древни тайни и магии,
преминалото през очите ми,..
със сълзите си ще го размивам, Любов...
И стъпките ми ще те следват по невидими следи
през капаните на битието, предсказани от оракули и месии.
Ще те извайвам в самота,
пред останалите ще те отричам.
И от теб ще бягам, Любов,
и при теб ще се завръщам в скитанията си.
Ще таиш в съзнанието ми - като черна магия.
Имената ти ще изричам – докато открия истинското.
Ще ме разкъсва изписаното с признанията си за близост ...
В мен ли си?!..
Не си ли?!..
Има ли те?!..
... А може би с една усмивка и с едни очи, Любов,
отстрани ме гледаш замислена,
и сред наздравици и разпилени усилия
уморена глътка отпиваш.
И днес не те разгадах...
И днес до теб не достигнах...
Може и така да е писано - да те търся,
без дори да подозирам колко си наблизо.
И че вече, може би, си ме открила,
Любов...
____________