И после дойде сезонът на мълчанието,
да за не тупти ,
за да не кърви,
за да не остава...
не защото му беше дошло времето,
а защото се случи... ей така... отведнъж.
Или всъщност, защото точно сега трябваше да се случи,
за да не моли,
за да не съблазнява,
за да бъде просто,
както малките прости неща, които обичаха
и които вече никога нямаше да са същите - след мълчанието!
После дойде сезонът на смъртта,
една от многото
поредната,
неизбежната,
старата
и новата,
за да узрее нов плод
и да се роди
едно изкрещяно "Обичам те",
от което ако иска целият свят да се продъни вдън земя!
За да се прероди отново.
След
сезона на мълчанието