автор: miromax

Във душите си пробойни ще покажем ли ?
Лудостта си кой побъркан е признал ?
Примирението с всичко ще признаем ли ?
Може би умът от съвест, ако бе крещял...

Всеки сменя сто лица по себе си...
Влачи ги на всеки маскен бал...
Огледало не желае във ръцете си,
да не види във душата празен листа пожълтял...

Със усърдие си трупаме овации,
и живеем в свят, във който уж сме ние.
Със илюзиите станахме добри играчи.
Тъпчем съвестта си... Нека в гърч се вие...

Всеки сам за себе си тук знае:
Как на тъмно фалша е събличал...
Как е нямал смелост да покаже,
колко лесно, все на думи е обичал...

Съдник има, ако не сега то утре...
Истината с дрипата окъсана...
Закъснява, ала винаги долита...
Нейна е дори Последната ни дума...