автор: traveller

Ако се движа
със секундната стрелка,
то значи, че съм в резонанс със времето
и то се е превърнало във част от мен -
тъй както аз съм невъзможна част от него.

Ще построя часовник върху кула от гранит
на северния бряг на някой залив,
а аз ще съм секундната стрелка -
облечен с мръсносив пуловер
и панталон
в неангажиращ цвят
над черните ми лачени обувки.

Ще отброявам мъртвите секунди
и ще живея няколко хилядолетия,
или докато свърши вечността.
С глава във центъра на циферблата,
улавяйки с език дъждовни капки
и пръски от море –
при девет бала,
ще пропътувам всички начала
и всички невъзможни краища,
увиснали измамно под дванадесет,
когато съм описал пълен кръг
и се опитвам
да не ми се вие свят,
докато се страхувам от високото.

Ще властвам над измамната любов,
в която са повярвали стрелките
и ще ги срещам по веднъж на час -
а после без вина
ще ги разделям,
жадуващи за нови единения...

Ще се събираме смирено в полунощ,
за да отслужим панихида на деня,
отишъл си с безмълвно примирение.

А през останалото време ще се срещаме,
за да се смеем или плачем,
грешни:
за скитника, склонил глава на пейката
в очакване на нищото, което вечно идва,
или
за дамата в крещящо розово палто,
забила поглед в нашата безсрамна показност,
когато се целуваме в един и пет и пет секунди,
нехаещи за всякакви привидни нетърпения,
или
за клатещия се под лампата пиян моряк,
вглъбен в накъсаната струя на урината,
с която пише върху падналия сняг
инициалите на курвата,
която го заряза
без всякакви сълзливи извинения,
или
за скучната девойка с побелели от студа ръце,
която вече няколко столетия лежи
на голата скала,
защото вярва, че във два след полунощ
луната съживява всички камъни...

Ако се движа
със секундната стрелка,
то значи, че съм в резонанс със времето
и то се е превърнало във част от мен -
тъй както аз съм невъзможна част от него.