автор: ditaer

Листът е чист и търпеливо чака.
Ще потърпи нощта пред мен.
Имам време да напиша всичко
за всеки изминал ден.
Думите накацали на листа,
сгушват се и търсят топлина.
Като премръзнали невръстни птици
се опитват да летят.
Чувствата на градуси под нулата,
търсят пламъците на нощта.
Няма те...и толкова е пусто...
Пред мен стоят молива и листа.
Будилникът с наивното си тракане
претъпкан е от часове.
И болка от едно очакване,
изтрива всички редове.