автор: CTPAX

Пропускам леко есента,
преди да гръмнат кестените.
Градът говори с диалект
на жълтите листа,
но все по-разбираемо е
осезаемото.
Ръцете ми са амбалаж
за празни джобове,
но във сезона ги наричам
„плодородие”.
Нощта расте
и става любопитна,
чете графитите в очите ми
и пита:
„Кой черен щъркел ме донесе и
как изглежда любовта на светло?”.
Внезапно спира – чула е приспивна песен.
Ухото си в стена
от рукналия дъжд допира.

Преди разсъмване е вече тихо.
Такситата презряват във глухарчета.