автор: jantreya

Стопи се този ден.
Съвсем изчезна.
От залеза остана лъч златист.
Индиговият мрак
по него слезна,
като трептящ от обич
летен лист.

Разтвори се в очите ми.
Заплака.
Чрез сълзите ми
се превърна в плът.
А аз подложих длан
и го зачаках
да ме целуне
за последен път.

Стопи се този ден.
Живял различно
от всички минали
и бъдни дни.
Обикновен
и мъничко безличен.
Ден, който
в късен стих ме съхрани.