Тъмна улица.Мъждукащ фенер.Мрачна картина.
Мраморно-бяла сграда тъмнината руши.
Магазин.Що за стока зад витрината синя?
боже мой!Продават се бели и черни души!
В хладната зала продавачът е сивобезличен.
Никакви чувства в очите му.Даже и грам.
Бърка сред стоката бавно със вид безразличен,
вади,претегля,продава на килограм.
Душите са стока!Абсурдно!Бели и черни
днес се продават на дребно.Какъв парадокс!
Но явно се търсят!Опашка.В костюми вечерни,
в палта от визон,модерно облечен Бос.
Босякът изчаква своя ред търпеливо.
Дошъл е с надежда,защото няма пари.
Дали ще бъде възможно-е молбата свенлива,
свойта бяла душа за черна да замени?
-Всеки трябва да плаща!Замяна не може!-
отсича и махва продавачът с ръка.
Босякът си тръгва със своя проблем невъзможен-
в тоя черен живот,с тая бяла душа.