Колко ми липсва твоя глас,
без твоя смях замръзвам аз.
Нуждая се от любовта ти сега,
дай ми я,
кажи ми да,
нека да ни е свидетел вечната луна!
Ако имаш причина да не кажеш да,
подари ми на тръгване усмивката си единствена,
да бъде с мен в моята самота.
И моля те...не тръгвай си с тъга,
остави ми поне малката мечта,
че някой ден ще се завърнеш
сърцето ми кървящо да прегърнеш.