автор: batteria

На Цое Джени, моето непознато швейцарско момиче


Яката на ризата -
прозрачни длани,
полегнали вяло чак до гърдите.
Вехтото сако,
взето назаем от
костенурка - албинос.
Гледаш ме закачливо -
с лукавство изпъчила
ляво рамо.
Колко е стара тази снимка, Цое?
Така приличаш на ученичка.
Живееш в село край Базел.
Возиш се в автобус,
купуваш смокини за подарък.
С годините се издължаваш.
Когато влизаш във студена стая,
русият мъх по ръцете ти
настръхва.
Наричаш косата си "облак"
и често ходиш при Марио -
да я укроти.

Ти не знаеш, Цое,
как заспивам.
Държа книгата ти,
и те гледам отвисоко,
разгръщам страниците,
докато те съблека.
Увивам се около талията
на всяка твоя буква.
Задъхвам се
между етажите от редове.
Като в ухото на рапан
кънти кръвта ми...

Можеш ли да си представиш,
ти, най-обикновено момиче от Базел,
когато отхапвам от шоколада "Lindt",
дори тогава,
даже и да смачкам станиола,
тe усещам, Цое!

Престани!