автор: aureliano

подостряш молива
на сетивата ми с
кадифето на езика си
изпъстрям пергамента
на бедрата ти с
димящи пориви
жигосвам с устни
йероглифни трепети
превръщам дланите си
във одеало
обгръщам те и те люлея
абсорбирайки сока
струящ от кипналите ти спори
дестилирам елексири от него
за да избегна разпада в плътта си
изкъртвам вкусовите си рецептори
до размери на зейнали кратери
и ближа в нирвана
влагата зад коленете ти
разпуквам гроздчетата пот
премаляло напъпили между гърдите ти
БЕЗКРАЙНО НЕОБХОДИМ МИ Е ТВОЯ ВКУС
БЕЗКРАЙНО ВАЖЕН МИ Е ТВОЯ ЦВЯТ