Планината пуши цигара.
А може би греша..
Есента е.
Тази циганка стара
колко мило плаче с дъжда,
а краде от дърветата
ризи зелени и ги кичи с жълти листа.
Тя дълго се кри в храсталаците
утъпка лехите с летни цветя.
Днес ни вдигна яките високо
и счупи летните ни очила.
Нямам избор!
Ще запаля цигара, кафе ще сваря.
Ще помоля циганката стара
да погледне в есенната ми съдба.
06.09.2009