автор: mirei

на педя от зимата
и на лакът тъга
аз те рисувам оттатък -
в градините
в огледалния ирис -
по-жълт и горчив от смъртта

щом пропеят петлите ти
ще слезеш по хълма
на който си метнах
лисичата кожа

Боже
колко капани заложих
и ти пращах думите -
красиви наложници
една по една

ще го познаеш ли
когато го срещнеш -
то е само потомък
на твойте дванадесет
изгубени колена