автор: iar

Спукана и е работата.
Отвсякъде издиша.
От време на време
някой трябва да я помпи.
От време на време
тя сама се помпи.
Не знам как става.
Навярно Господ и помага.
Цяло чудо е, че още не е изгърмяла!
Цяло чудо е, че още се държи.
Какво да я правя?
Още ме държи
и ми е жал да я оставя...
Спукана ми е работата.
Отвън е цялата разнищена
и всеки може да докосне
мекото и с пръст.
Отвън е цялата нацепена,
дупките и зеят като рани
и всеки може
да сложи в раните и пръст!
Всички ми се чудят на акъла.
Всички цъкат с език
и казват: "Загубена работа!"
А тя отвсякъде издиша.
Но ме издържа
и ме понася някак...
Понасяме се двамата.
Надолу се понасяме,
направо си летим!
Отдясно е морето черно,
отляво - планините черни
с буреносни облаци над тях.
Летим по черния напукан път
край Яра.
Надбягваме се с бурята,
която се задава.
Не зная докъде.
Не зная докога.
Не ви е работа
да знаете и вие...
Знайте само,
че работата ни е спукана!