автор: fortemotore

засвири старото пиано на Бетовен
а аз почнах да си измислям маска на студа
крива и изопачена
която да подчертае усмивките ми
да ги направи студени
която да допише зима на лицето ми
да го направи и него студено

как да я нося
като мечтите ми продължават да те изграждат
и да те плетат по истински начин
как да я нося
като съня ми пак при тебе ме води и ме ражда
гола беззащитна и значима
как да я нося
като все още те чакам там където ме остави
в крепостните стени на нашия замък
аз не можах да повярвам в това че сме се свършили
били отдавна
а ти

Бетовен продължаваше да свири
а аз чувствата ми няма да ги спирам