автор: trink

Нежна си и тъй красива,
чудо някакво си ти.
Сякаш горска самодива,
пред очите ми стои.

Нежна си и тъй прекрасна,
като слънчев лъч си ти.
Като месечина ясна,
вечер що в небето ни блести.

Нежна си и тъй омайна,
като старо вино си за мен.
Като зората във небето ни сияйна,
с която почва всеки божи ден.

Нежна си и аз се влюбвам,
в тая твоя красота.
И ума по тебе си загубвам,
ти най-красива на света.