Разресва ми думите слънцето
на летния праг ме държи.
По сини метличини стъпвам-
жужат ми омайно пчели.
Не търся на зимата бялото,
не късам горчиви треви.
Събирам на лятото съчките-
камината иска мечти.
Студът се спотайва във ниското.
Там ледени плочки реди.
Бинтовам краката на слънцето
по-малко да го боли.
След лятната радост, тъгата
репетира своя рефрен.
Бинтовам си с думи душата-
ледът ще подхлъзне и мен.
03.09.2009