автор: tomatroev

Върви им по вода, защото
им мелят водениците.
Евтини са на брашното,
скъпи са на триците...
А помните ли първите,
вършели по хармана?
Те си взеха зърното.
За нас остана слама.

Загинаха мъжете... Но животът
не бе добър и към вдовиците:
излъгаха ги някакви с брашното -
оставиха им триците.

Картината, приятели, е пълна.
Държавата - една голяма яма!
Отдолу някъде са скрили зърното.
Отгоре трупат слама...

И в приказките е така, защото
все хитри са лисиците.
Нали за тях накрая е брашното?
За малките врабчета - трици.

Поуката е, че доброто
не идва с политиците.
На тях полага се брашното.
За нас остават триците.

Но някой ден ще върнат те,
каквото са откраднали с измама.
Ще ни дадете зърното...
А вие яжте слама!...

/ Тук авторът се изкушава да предложи една, още по-художествена поанта:

"Или - вашта мама!..."

Като остава на уважавания читател да си избере сам предпочитан вариант./