автор: alabross

В памет на Кръстьо Кръстев - Къци

Дълго сдържах дъха си
сред ловците на бисери,
за да не стигна късно
и да изгубя нишката.

Трябваше да проуча
с независими мерки
всички делнични случки,
вземани на доверие.

Толкова бе повърхностна
повърхността, че даже
цялото ми отсъствие
мина незабелязано.

Бе от ясно по-ясно,
че са двойни дъната,
а под равния пясък
бдят невидими скатове.

Няма никаква тайна
в злободневните правди:
който вика, той знае
кой ще му се обади.

Знам, животът изпитва,
а смъртта пише точките,
но ги гледа в очите
който не е безочлив.

Той накрая ще стане
мярката - никой друг.
Щом личи, че го няма,
значи още е тук.