Пропуснатият миг
Е като вик
Оттекнал глухо
Без да си сигурен
Дали си чул
Каквото и да е ...
На сутринта, разбира се
Си мислиш
Че нямало е вик
А само миг
На по-различна тишина...
Но през нощта
Ах, през нощта....
През всички нощи след това...