Шест куфара. Пълни със:
Сянка на вятър.
С молитва на майка.
С тъга по земята ти.
Домът ти е в тебе.
Събира се в чанти.
Звучи родният химн –
далечен , безпаметен.
Флагът ще бъде спуснат,
само , ако поиска сърцето ти.
Ти си чедо на тая България.
Кажи това на детето ти.
Приятелите махат с ръка.
Животът ти ще отплава скоро.
Ти си една мъжка сълза -
водата носи памет и не умира.
Шест куфара. Запомни:
Тука оставяш да те обичат...
Любовта им не е емигрант.
Тя на сълзата прилича.