автор: galachad

светът е спрял часовника си, временно
за да доплува слънцето по гръб
по светлата пътечка на корема му
(морето е съвсем невярна твърд)
до линията скрита и от времето
(че всъщност няма траен хоризонт)
до мястото където сънищата спят
и слънцето залязва без да го безпокоят
подпряно на полица от спокойствие
с изсъхнал хляб и стръкче магданоз
и с разсипаната захар за умрелите
подпрели се на килнатите кръстове
израсли хаотично до селската мера
и слепи сънища на чучулиги
прелитат над уханните вълни
на летните треви