автор: tomatroev

Щом минахме през всички криви улици -
сега да хванем кривите пътеки.
Иди, вземи на босия цървулите,
защото няма да е леко!

Понякога направо ще вървим през тръните.
Ще кажеш - ама толкова не бива...
Проклела ги, ще искаш да се върнем.
Недей, пътеките не са ни криви!

Нали коридата обичаш и си свикнала
да хващаш често бика за рогата?
Аз също цял живот съм гонил дивото...
Май време е да хващаме гората!

Не ме брои и карай я през пръсти.
От Бога идваш ти, а аз - от Сатаната.
За мене ли, за себе си се кръстиш
като на двамата една ни е душата?

Понякога така ни хващат бесовете,
че две не виждаме и все сме трети.
Не мога да вирея като другите на светло.
Ти също не си цвете...

До край ще тичаме след този дето духа.
Аз искам с теб да стигна до върхът.
С три благи думи, мила, погали слуха ми,
но само да не бъдат "Прав ти път!"