Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | - Никоя мома, сине, не е по-важна от добруването ти. Но ако ти е легнала на сърце, няма добруване без тая мома.
Дядо Марко стоеше до вратника към задния двор и с огромния си хайдушки нож цепеше тънки дръвца на подпалки. Отвреме-навреме обърсваше ръце в пояса, а после изтриваше и чело и пак продължаваше. До него Горан, извадил риза над потурите и с навити над лактите ръкави, удряше ли, удряше с брадвата. Старецът му хвърляше по едно око, че беше видно – момчето беше телом тук, ама умът му рееше другаде. Като нищо можеше да се осакати.
- Ходи ли веке?
- Ходих... – отвърна Горан и замахна. Не уцели средата, та по-голямата част от пъна падна до дръвника, като тежка мъжка дума. Другата отхвърча като женска глъч към плевника.
Дядо Марко огледа разхвърчаните трески по двора – нямаше го тук туй момче и това си беше. Делник ли беше, понеделник ли, света неделя ли беше, Горан си ходеше като отнесен и ако вършеше нещо, тялото му го вършеше по памет, а мислите му все по Биляна тичаха. Нямаше човек в селото, дето да не е наясно с любовта им, даже и бръшлянът по комшулуците ги знаеше. Но като бяха рекли братята на Биляна “Малка е за женене, и чеиз има още за правене” и туй беше.
- И?
Не обичаше дядо Марко да тегли думите на внук си. Ала момчето треска го тресеше, откак говори с големия брат на изгората си.
- Година време да чакам. Да порасне. Да си довърши чеиза – отвърна и още едно дърво хвръкна към плевника.
- И после?
Момчето говореше на пресекулки, ризата му беше цялата мокра, а то удряше и удряше с брадвата като в несвяст.
- Чакай малко – спря го дядо Марко – стига си млатил! Друго има ли?
- Заминавам. Утре на ранина тръгваме за гръцко. Дирели се аргати дори зиме и добра била платата.
- Как така заминаваш? – болка жегна стареца. – А Биляна?
Горан смръщи вежди:
- Сто гроша венчинина не ми стигат. Братята й я увеличиха. За година време белким ги събера. Ако не успея, ще я дадат на друг. И Георги, чорбаджи Любчовия син, и той я искал.
Дядо Марко попипа лице с длани. Брей, не беше на добро тая работа... Един за друг бяха Горан и Биляна, но види се, имаше да им белеят косите от ядове.
- А Биляна що иска, знаеш ли? – попита на нов ред старецът.
Горан понечи да замахне с брадвата, но тъкмо я дигна, отказа се и отпусна ръце:
- Мене иска. Рече – ще ме чака. Ако трябва година, ако трябва – две.
Угрижи се дядо Марко. Но що можеше да стори? Види се, Билянините братя искаха да продадат хубостта й добре. Чеизът беше само повод. Че нали чеизът се почваше дорде момата беше още бебе в люлка? А Биляна беше не само хубава, но и сръчна – канеха я по всички седенки да помага на дружките си за техните дарове.
Не му мина на дядо Марко тревогата ни кога внук му замина, ни кога се разчу из село, че Биляна се изнищила от мъка. Ходела като сянка из селото, тъгувала по либето си. Нямало я по седенките, а и у тях спряла да кани други моми да й помагат. И от Горан не идеха вести – жив ли беше, добре ли беше – старецът разбираше само от семействата на другарите му, с които беше заминал.
Дойде ден – аргатите се върнаха, но Горан го нямаше. Добра била платата му, рекъл да поостане. И дорде дядо Марко се чудеше като каква работа беше станала, Билянините братя застягаха сватба. Георги имаше парите за венчинината още преди година време. Имаше той всичко освен едно – сърцето на Биляна.
И братята, като искаха доброто за сестра си, бяха дали дума, че ако Горан има парите – той ще е. Мъжка дума беше това, но и изпитание. Ако не можеше да събере венчинината, ако не знаеше как да намери още сто гроша, как щеше жена да гледа, как щеше деца да храни?
Биляна знаеше – сурови бяха братята й, но и думите им прави бяха. Затуй се радваше, че дадоха срок на Горан, а не го отбиха съвсем. Братята й знаеха, че Горан е единствен на сърцето й. Но я болеше, че утро след нощ се нижеха като охридски бисери, а либето й го нямаше. Колкото по-дълга ставаше броеницата, толкова повече растеше мъката й, а и страхът й: Ами ако Горан не успееше? Ако я дадяха на Георги? Какво като щеше да има ядене за цял живот, ако залците ката ден й присядаха?
И малко след като Горан замина, измисли хитрина. Рече на братята си, че иска везано платно за постелите да направи, дето никоя мома наоколо не е имала в чеиза си. Поиска най-тънкия памук да й донесат от тържището в Солун и почна да преде. Не искаше да вика дружки да й помагат, че да върви по-бавно работата. От мъка и недоспиване отслабна, ала очите й бяха все същите и все същото мълвяха: “Искам Горан!”.
След година време беше доникъде. Беше изпрела тънка прежда и тъчеше платното, но имаше още работа. Ако Горан си дойдеше, щеше да почака малко, докато с дружките й се справят. Ако не се върнеше навреме можеше да протака с месеци, докато свърши чеиза: щеше да удря братята си с техните камъни по техните глави.
Но щом Горан не се върна, сърцето й се скъса. Хабер й беше пратил по другарите си да чака още три месеца време. Цанил го бил чорбаджията му за по-дълъг срок, а и добра плата му давал. Всичко се нареждало, само тя да чакала. Да чака, ама как? Още същата вечер братята й рекоха, че дума са дали и на Горан, и на Георги, но само за година. Щом Горан го нямало – да се готвела за сватовниците на Георги.
И тогава Биляна тръсна плитки и изстъпи напред, та скърши волята на братята си:
- Кога искахте още венчинина – мене ме не питахте. Кога давахте срок на момците, мене ме не питахте. Но искам още три месеца време, да си довърша чеиза. Без везани постели булка не ставам! Така да знаете!
Братята се спогледаха.
- Георги праща годежари – рече меко по-големият брат – дума сме дали. От твоя Горан ни вест, ни кост.
И след миг добави:
- Не ти е на теб до везаните постели.
Биляна метна поглед накъм брат си, но не се издаде:
- До тех ми е! Поне туй да стане на моето. Георги като ме ще толкоз – да почака. Ей с тия две ръце съм само, какво по-напред?
- Добре. Така да бъде! – рече братът. – Но от днес искам ката ден да имаш дружки у дома, да помагат. Щом свършиш постелите – до неделя време след туй е сватбата. Немаш три месеца, а колкото дойде.
И на това беше доволна Биляна. Повика дружките си да й помагат и в тъкането, и във везането, и в шиенето. Денем момите тъчаха, а нощем, кога братята й заспиваха – Биляна разтъкаваше половината. За уж по-бързо приготвяше конците за везмото, но ги правеше или много къси, та искаха често да се вдява, или много дълги, та се заплитаха и работата не спореше. На туй отгоре намери игли с малко ухо, та вдяването да е мъчно за момите, а за бабите, дето идеха – съвсем невъзможно.
А моделите за везане, дето ги беше измислила, бяха от трудни по-трудни. И тъй стана, че дружките й почнаха да се намират на работа и да я отбягват. Пълната в началото къща с помагачи бързо се изпразни. Братята недоумяваха – какви бяха тези постели, какво беше това чудо? А Биляна се усмихваше. Руменината й се върна на лицето. Видимо се поправяше и братята й се успокоиха, хубаво им беше да гледат предишната Биляна.
Само Биляна и месечината знаеха истината. Същата месечина, която вървеше с Горан по билото, та му светеше. След себе си водеше двадесет овце, които чорбаджията му беше дал за награда за добрините, дето му беше сторил. От мъка по Биляна Горан работеше денонощно, работеше като на свое и чорбаджията му беше предоволен. Син да беше имал, нямаше така да работи за него. Ако можеше, нямаше да го пусне изобщо, че имотите му бяха много, а децата – още дребни. Горан му даде дума, че на другата година ще иде пак. Но сега трябваше да се върне при Биляна.
Умората надви и него, и овцете, та спря на заветно място. На ранина стана и поведе стадото към дома. Пийна малко водица, че гърлото му беше се стегнало. Не беше ял от дни, но не му се и ядеше. Нямаше вест от Биляна, нямаше идея какво беше станало. Беше събрал цялата венчинина – последните сто гроша и още двадесет отгоре бяха на тайно скрити в навущата му. Водеше и овцете, които чорбаджията сам избра сред хилядата глави, които блееха в егрека му. Братята на изгората му щяха да са доволни... Само да не беше много късно. Само Биляна да чакаше… Да не беше станала цвете на чужд чардак.
Кога се подаде иззад завоя и излезе при изворите, сърцето му биеше до пръсване: “Ида, Биляно, ида!” – викаше то, но имаше ли кой да го чуе? Нозете му тичаха, ала стадото вървеше едвам-едвам. Като викнеше да подкара овцете, те позабързваха, но силите им стигаха до толкова и пак си я караха по техному.
И тогава зърна над храстите приведените във водата тела. Не ги различи, защото виждаше само гърбове, но русите плитки над едната риза не можеше да сбърка. Погледът му се закова отгоре им и всичко изгуби значение: и стадото, и парите в навущата, и месеците раздяла. Русите плитки, дето бяха разплитали дните му и заплитали сънищата му, бяха там. Не бяха затворени в чужда къща. Не бяха станали радост за чуждо око.
Биляна платно белеше на Охридските извори.
И го чакаше.
Публикувано от viatarna на 31.08.2009 @ 01:32:11
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Биляна" | Вход | 16 коментара (42 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Биляна от sia на 31.08.2009 @ 11:21:57 (Профил | Изпрати бележка) | Хе, хе, да призная, не помня какво въобще съм знаела
за Биляна, беше ми интересно да прочета,
обичам да чета всичко твое! |
Re: Биляна от joy_angels на 31.08.2009 @ 13:42:29 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за финалните ти думи, Сия!
Да си призная, аз нищо не знам за Биляна :(
За мен това е име от много популярна и много красива песен. Бях няколко дни в Охрид (за пръв път), попих много от атмосферата там (макра че пропуснах Билянините извори) и разказът си дойде сам - опитах се, да си представя коя е била Биляна. Не знам да има легенда за нея, обаче.
Хубав да ти е денят, Сия! И успешна седмица! :))) |
]
Re: Биляна от sia на 31.08.2009 @ 13:47:33 (Профил | Изпрати бележка) | И аз искам да ходя до старите български земи /:), пардон/,
но все не остава време.
Зная песента, пеем я с повече вино, но друго не зная.
Все едно, много хубав разказ.
И на теб хубави дни! |
]
Re: Биляна от joy_angels на 31.08.2009 @ 13:54:56 (Профил | Изпрати бележка) | Български са, без пардон! Няма значение какво е отношението в момента към този факт.
Усещането ми беше много странно там - от една страна се чувстваш у дома, от друга - изкуствените прегради, които непрекъснатото замеряне с исторически факти от македонска страна създават, предизвикват усещането за тъга, а в някои случаи - и за яд.
Аз лично очаквах повече от Охрид като визия и съм малко разочарована. Охридското езеро обаче е великолепие! Изворите на река Черни Дрим са уникални с красотата си. И това не подлежи на историческо описание - може би тук е и секретът на чара им.
Поздрави, Сия! Хубаво ми е, че си тук! :))) |
]
Re: Биляна от sia на 31.08.2009 @ 14:00:59 (Профил | Изпрати бележка) | Някой ден ще видя Охридското езеро! Колко неща трябва
още да видя, боя се че няма да ми стигне времето...
Малко се страхувам да не направя скандал, при все че
уж съм търпелив човек - от "историческите им факти"... |
]
Re: Биляна от joy_angels на 31.08.2009 @ 16:30:33 (Профил | Изпрати бележка) | Приличат на деца, седнали на маса с десерти и обикновена храна. Обират десертите (исторически факти от огромно значение за българската история), оставят боба и черния хляб и се измъкват да играят. Не питат кой е сложил масата.
Един живот не стига за много неща, в това число и за красотата. Но можем да опитаме да видим максимално от нея. Охридското езеро си струва усилието! |
]
Re: Биляна от joy_angels на 31.08.2009 @ 13:43:13 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Джез!
Импровизация на тема песен.
Хубав ден и успешна седмица! |
]
Re: Биляна от varq2 (valissa@abv.bg) на 31.08.2009 @ 17:12:16 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за щастливия край. През цялото време им стисках палци.
Когато чета стиховете ти, усещам в тях майстора на прозата, а когато чета разказите, се наслаждавам на поетичния ти дар.
Поздрави, Ангелче!
Варя |
Re: Биляна от joy_angels на 31.08.2009 @ 23:17:43 (Профил | Изпрати бележка) | Уф, и аз да напиша нещо с хубав край, нали?
Знаеш ли защо, Варя? Защото не го измислям аз, а песента :)))
Но ми е хубаво и на мен, че се събраха. Хубава двойка са, не мислиш ли?
Нещото, което не можех да отбележа, за да не стане труден за възприемане текстът е, че момъкът се казва ГОран, с ударение върху О.
Благодаря ти, че прочете! Поздрави и прегръдка :))) |
]
Re: Биляна от bilqna_popova (bipopova@abv.bg) на 31.08.2009 @ 19:07:02 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасно !!! Аз съм Биляна, защото дядо ми е от Прилеп -родното място на Димитър Талев.Обичам много песента за Биляна и съм ходила до Охридското езеро.Но от днес обичам и това, което си написала!Поздрави! |
Re: Биляна от joy_angels на 31.08.2009 @ 23:23:16 (Профил | Изпрати бележка) | Хей! Здравей, македонско девойче! Много обичам тази песен! Ама то кой ли не обича македонските песни?
Аз пък бях за пръв път на Охрид и съм изумена от красотата на езерото. А Охрид е ... Охрид. Един български град с македонско самосъзнание.
Когато отивах към стария град ми се случи нещо странно, но не бих го писала тук. Само знам, че ако имам възможност, бих се прошетала пак из чаршията, а и не само. Прилеп, Струга, Преспа, че и Скопие са места, където бих искала да отида. Но в Прилеп и Преспа - особено и то точно заради Димитър Талев!
Трябва да се гордееш с произхода си!
А аз ти благодаря, че прочете и хареса. Много значи за мен оценка от "Македонска девойчица"! |
]
Re: Биляна от joy_angels на 31.08.2009 @ 21:45:40 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти от сърце, ggerin!
Хубава да ти е вечерта! :))) |
]
Re: Биляна от joy_angels на 31.08.2009 @ 21:45:45 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти от сърце, ggerin!
Хубава да ти е вечерта! :))) |
]
Re: Биляна от sia на 06.09.2009 @ 14:09:04 (Профил | Изпрати бележка) | Спомних си за теб, Радост, за твоята "Биляна",
за твоите Охридски извори.
Сега нашите хора чакат своите - за последен път... |
Re: Биляна от joy_angels на 06.09.2009 @ 14:18:39 (Профил | Изпрати бележка) | Втресе ме като разбрах вчера, Сия!
Точно преди 8 дни и аз го минах този маршрут, но не с потъналия кораб. Но се гонихме със същата "Александрия", която е спасила хората.
Охрид, езерото и моята "Биляна", както и песента, не могат да имат отношение към случилото се вчера. Но нито едно от тези неща няма да е същото в съзнанието, защото асоциацията с трагедията ще е по-силна.
Светлина по пътя на загиналите! Наистина ми е много тежко.
Много ти благодаря, че се обади! |
]
]
]
Re: Биляна от joy_angels на 06.09.2009 @ 19:06:20 (Профил | Изпрати бележка) | Знам си. Тук сме все умни момичета.
Благодаря ти, Алиса! |
]
Re: Биляна от Omaia на 06.09.2009 @ 15:30:50 (Профил | Изпрати бележка) | Биляна платно белеше на Охридските извори.
И го чакаше.
!!!
Силен финал, интересен разказ, в който дишат други времена и нрави.
А днес прочитът, на последните изречения, звучи трагично-актуално... |
Re: Биляна от joy_angels на 06.09.2009 @ 17:40:59 (Профил | Изпрати бележка) | Ако ти кажа, че вчера, в момента в който съобщиха извънаредно по телевизията новината, аз гледах снимките си точно от Охридското езеро миналата седмица... От пътуването с кораб до Св. Наум.
Добре, че толкова хора са се спасили!
Благодаря ти, че прочете, Омайнице! Думите ти ме радват, но и съжалявам, по-добре беше да не е актуален разказът, хич даже...
Поздрави! |
]
Re: Биляна от gitchka_gramatikova на 06.09.2009 @ 21:30:36 (Профил | Изпрати бележка) | Чета и плача, толкова е хубаво. |
Re: Биляна от joy_angels на 06.09.2009 @ 22:05:20 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за съпреживяването, Гиче!
Спокойна вечер! |
]
Re: Биляна от Ufff на 07.09.2009 @ 03:04:13 (Профил | Изпрати бележка) | Прехвърлих се при твоята Биляна и ми грейна пред погледа. Прекрасна е. "Само Биляна и месечината знаеха истината". А тая месечина (и без това ми е слабост), ми стана още по-симпатична. Дискретна и работа;).
Бижу! |
Re: Биляна от joy_angels на 07.09.2009 @ 06:59:15 (Профил | Изпрати бележка) | Как няма да ти е слабост луната, раче-осмокраче? Тия дни на невероятно пълнолуние и аз съм се облещила в нея... пък и тя в мене.
Биляна... Какво трябва да се случи, колко време трябва да мине, за да запеем с пълно сърце тази песен отново? Но остави се. Тази песен е надживяла хиляди хора. Язък си за загиналите!
Благодаря, че прочете Уфче! И ми е топло от оценката ти! |
]
Re: Биляна от diva_voda на 07.09.2009 @ 07:11:27 (Профил | Изпрати бележка) | Радост беше за мен да прочета!Благодаря ти!
Дива |
Re: Биляна от joy_angels на 07.09.2009 @ 09:44:03 (Профил | Изпрати бележка) | Аз благодаря, че се спря, Дива! Радваш ме, че си тук отново!
Успешна седмица! |
]
Re: Биляна от zinka на 07.09.2009 @ 10:38:28 (Профил | Изпрати бележка) | Ех, Джой....!!!
Как да си разкажа удоволствието от прочетеното ??
Трудно ще се справя!
Бъди честита, Джой!!!
Радост!
|
Re: Биляна от joy_angels на 07.09.2009 @ 10:53:21 (Профил | Изпрати бележка) | Честита съм с хора като теб наоколо, Зинка!
Благодаря ти от сърце, че прочете! Радвам се, моята Биляна ти е допаднала!
Успешна седмица ти желая! :))) |
]
Re: Биляна от joy_angels на 07.09.2009 @ 13:11:46 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за коментара, Ули!
Последните редове... нека по-нататък.
Успешна седмица и на теб! Поздрави! :))) |
]
Re: Биляна от regina (radost.daskal@gmail.com) на 07.09.2009 @ 19:56:21 (Профил | Изпрати бележка) | голямо напрежение изживях на развръзката, адаш! - умееш ги тези неща ти...
браво ти! |
Re: Биляна от joy_angels на 07.09.2009 @ 20:21:15 (Профил | Изпрати бележка) | Ама кеф, като е хепи енд, нали, Рег? :)
Умирам за хепи енд, но за съжаление на практика не винаги се получава...
Благодаря ти от сърце, че си тук! Хубава да ти е вечерта :))) |
]
Re: Биляна от pastirka (prestizh@abv.bg) на 09.09.2009 @ 23:42:41 (Профил | Изпрати бележка) | Наистина си майсторица!!!
Ето ти и доказателството: "по-голямата част от пъна падна от дръвника като тежка мъжка дума. Другата отхвърча като женска глъч към плевника." !!!!!!!!!!!!!!!
Страхотен усет към фрагментирания детайл, от който целият разказ става още по-красив и въздействащ!
И още:
"Русите плитки, дето бяха разплитали дните му и заплитали сънищата му, бяха там."
Момиче, стягай се за сборник с разкази, не само аз - много твои читатели вече го очакват с нетърпение! |
Re: Биляна от joy_angels на 10.09.2009 @ 08:21:11 (Профил | Изпрати бележка) | Да се стегна, Мария...
Благодаря ти, че прочете.
Боже, какво да ти пиша, а? :)))
Светло да ти е! И да имаш страхотен ден! :))) |
]
Re: Биляна от kalin8 (b.kalinov578@abv.bg) на 13.09.2009 @ 22:12:01 (Профил | Изпрати бележка) http://kalin8.blog.bg/ | Благодаря ти, Радост, за преживяното... Това е една история , която обикновено се рзказва след чаша искрящо Карабунарско вино... Обичам тези моменти и ще си налея една чаша. За твое здраве!
Б. |
Re: Биляна от joy_angels на 14.09.2009 @ 14:03:49 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам какъв е вкусът на Карабунарското вино, Борис... Но мога да си представя удоволствието от чаша вино пред запален огън.
За твое здраве!
Благодаря ти! :))) |
] | |