автор: florans

Ако задълбаеш навътре
през своите пластове,
кремъчна твърд ще рушиш
от упорства и гняв,
от пресована мъка.
И в капана на прилепен мрак
като пеперуда ще биеш с криле,
навътре в себе си устрелен-
към оная къса искра
на безвремева вечност.
Във утробата куха
на пещерна самота
само ехото с теб ще говори.
И до песъчинка смален,
ще изтечеш
през пясъчния часовник
на времето в теб,
додето откриеш
един непознат
и проблесне бисерът
на Божественото око.