автор: jelyaznovski

Напоследък Малък Мишо се увлече по вицовете. Не толкова да ги слуша, колкото да ги разказва. Зарадвахме се, все пак е толкова малък. Малък Мишо обаче още повече се настърви. Стана досадно да слушаме все едни и същи според него много смешни истории. Отбиваме го, залисваме го, той обаче те притиска, настоява. А не ти дава сърце да го изгониш. Ужас. И взехме да бягаме.
Тая сутрин Малък Мишо ме сгепца в стаята.
- Дядо, искаш ли да ти разкажа един виц?
- Кой?
- За българския Бай Ганьо, германския Бай Ганьо и американския Бай Ганьо.
- Нали ми го разказа. Иди го разкажи на вуйчо си. Той не го знае…
- Добре.
Вслушвм се внимателно какъв ще е резултатът от подгаврянето.
- Вуйчо, искаш ли да ти разкажа един виц?
- Кой, за Бай Ганьо ли?
- Да.
- Не съм го забравил още. Майка ти одеве те търсеше да й го разкажеш…
Става интересно. Чувам от кухнята:
- Мамо, искала си да ти разкажа вица за Бай Ганьо…
- Кой ти каза?
- Вуйчо.
- А кой те прати да го питаш?
- Дядо.
- Дядо ти…А той нали е стар?
- Стар е.
- И забравя…
- Така казва баба.
- Бягай тогава при него, защото вече е забравил вица и трябва да му го разкажеш.
Малък Мишо връхлита в стаята.
- Дядо, забравил си вица за българския Бай Ганьо, немския …
- Да бе, да бе…
- Почвам го. Срещнали се българския Бай Ганьо, германския Бай Ганьо и американския Бай Ганьо. И ...