автор: iony_ada

Бледата Луна ми е близначка.
Като мен безсънница,
по мое му самотна,
във прозореца се взира и мълчи.
Нея я възпяват в станси,
канят я на балове и танци,
молят я за сбъднати мечти,
изповядват й горчиви тайни,
искат я, когато са сами.
Тя излъчва нежна сила,
вечна и всемирна обич.
И светица, и богиня,
влиза нощем да посвети
във килията на грешник някой.
Все изслушва тъжен странник
от любов по път пострадал.
Не раздава и присъди,
но последна прошка дава.
Недостъпна, неразбрана...
Те умират, тя - остава.