автор: marcusjunius

В един град, на малка сенчеста уличка, в дома на добри, работливи хора се родили две момчета-близнаци, Сим и Кам. Те се появили под щастлива звезда и за тях Вселенският Разум, който много хора наричат Бог, бил предписал в книгата си големи подвизи и добрини. Но за да изпълнят предначертаното
за тях, те трябвало да израснат право нагоре – защото едно дърво, дори и добра да е фиданката му, може да се изкриви и огъне и да развие лоша корона преди да му е дошло време да дава плод.

И така, щом децата навършили три месеца, над техните дървени люлки в тихия градски апартамент се явил Пратеник, който говорел езика на душите – онзи език, който се разбира от всеки, без оглед на възраст и свяст. Пратеникът казал на момчетата:

- Вие сте избрани за велика съдба. Освен очите, които се виждат на главата, всички хора имат и още едно, трето око. С него се прозират неща, които обикновените очи не виждат. Но при повечето хора това око остава сляпо за цял живот, а при други вижда едва едва, размазано, като през перде. Вашите трети очи са едни от най-зорките на тази земя. Но третото око изисква и обучение - ако човек не знае как да тълкува образите от него, той може да се изгуби. Затова в този ден аз ще закрия вашите трети очи със звезден прах.

При тези думи Пратеникът направил широк жест с ръка над детските легла и в стаята се посипала светлина.

- Този звезден прах ще се отмие в деня, в който навършите деветнадесет години. До тогава Той ще ви води и напътства така, както зрящият напътства слепия. Щом научите да разбирате света с пръстите на ръцете си, вашите трети очи ще бъдат готови да прогледнат. Но тъй като всичко в Неговата Вселена е свободен избор, всеки от вас ще може да измие златния прах по-рано – достатъчно е само да измие очите си с вода от дъждовна локва.

Пратеникът отлетял, а неговите думи се запечатали в главите на малките момченца завинаги – запечатали се безсловно, така, както в главата на бебетата е запечатано познанието за светло и тъмно.

Както и било писано, Сим и Кам расли здрави, умни и добри, за радост на своите родители и на целия град. На тригодишна възраст те вече можели да четат, а на седем завършили четвърти клас с отличие. Но докато Сим се осланял на знаците, които го водели напред крачка по крачка, Кам все искал още и още. Струвало му се, че се движи прекалено бавно, че чува и вижда прекалено малко. И така, на осмия рожден ден на двете момчета, след една хладна, лятна буря нетърпеливият брат, който добре помнел думите на Пратеника в сърцето си, излязъл и измил очите си в локвите от пороя.

От този ден нататък всичко се променило. Докато Сим, който бил все още невиждащ с третото око, продължавал напред по пътя на знаците, които получавал един по един, то другият брат, провидецът Кам, изведнъж започнал да вижда множество пътища, които се криели след всеки ъгъл на живота. Той срещал и отминавал хората, като оставял върху тях своя отпечатък, но продължавал отегчен и разочарован, защото никой не можел да остави отпечатък върху него, знаещия. Докато брат му усещал другите слепци с пръстите си и с единичните знаци, оставени му от Онзи, който води, то Кам тичал напред, все напред в търсене на онова, което можело да отговори на очакванията му. Така още на четиринадесет той напуснал родния дом и тръгнал да търси истината надалече, защото смятал, че ще я познае с третото си око, щом я види.

А Сим, братът, който послушал Пратеника, напредвал стъпка по стъпка и се опитвал да види в душите на хората с обикновените си очи. Така един ден той срещнал момиче, в което се влюбил и което също го обикнало. Без да се колебае, той поискал ръката ú и, случайно или не, двамата се оженили точно в навечерието на деветнайсетия му рожден ден .

В полунощ през брачната нощ на Сим звездният прах опадал от очите на младежа и той прогледнал с третото си око. С известен страх Сим се обърнало към любимата си, която лежала до него в леглото – той се страхувал, че може би за третото му око тя ще бъде по-обикновена, по-скучна и сива. Но сега тя била още по-красива отколкото когато я гледал само с двете си очи!

Сим горял от нетърпение да разбере всичко за новото си око. Младежът бил слушал от брат си как с третото око ще види върху самото небе карта – карта на миналото и бъдещето, карта на многобройни пътища напред, по които може да продължи и на всички пътища зад себе си, които е изпуснал. Той тихичко се измъкнал от постелята, наметнал се и излязъл на терасата, където утринното небе още било сумрачно и изпъстрено със звезди. Върху великолепното тъмносиньо платно на Вселената той наистина видял ярковиолетова рисунка –неговата лична карта! Тя обаче не била онова, което брат му Кам бил описвал – картата на Сим ясно очертавала само един път в миналото, по който той се бил движил и блестяла само с един ясен път напред, в бъдещето. Настоящето било маркирано с прекрасна, двойна, ярка звезда.

Както се случва в приказките, момчето и неговата любима живели дълго и щастливо до, а някои казват – и след – смъртта си. Те извършили много велики неща и много добрини – може би за света, може би за своя град, а може би само за децата си и за няколко души, които обичали, защото любовта е толкова, колкото можеш да дадеш. Единственото, което помрачавало щастието им, била липсата на Кам. За съжаление той така и не се върнал. Само от време на време хора донасяли вест, че някакъв странник, който приличал на него, обикалял нещастен и сам по света, като постоянно се връщал до места, където вече е бил, за да опита някоя друга посока.

-------

*Вдъхновена от известно раздразнение от приказката „Търсачът” на Хорхе Букай