автор: yossifova

(В памет на Валди)

Прораснах по теб като втора кожа.
Ти ме прегърна с душата си.
Какво като казват, че ти си –
чужд мъж,
а аз не съм твойта съпруга.
Какво като лягаш до друга –
тя няма моите длани,
които те топлят до лудост,
дори, когато ме няма.
Тя няма меда на моите устни,
не свети в очите й пламък,
не властва в твоите сънища,
не пали кръвта ти,
както аз мога.
Тя не вдишва любов,
не издишва раздяла,
тя не дави очите ти в дъжд,
след който изгрява дъгата,
тя е твоята дневна умора,
а аз съм мечтата ти.
Между нас – дъждове,
между нас – рой от безсънни нощи,
километри разкъсани лунни кръгове…
Но когато до мен се допреш –
акостира, натоварен с любов
корабът със светлината.
Без пътен лист.
Без правила.
Като живота.