автор: gitchka_gramatikova

Ще яхна пак метлата и при тебе ще дойда.
В ада ли, в рая ли ще се срещнем по видело.
На планетата черна при Малкия Принц ще приседнем.
Ще говорим за рози, овце и за Млечния път,

който с прашинеста нежност обвива ни мислите
и в стакато полюшва света - да не падне по гръб,
за да види, излегнат в тревата, как изгаря нашият път.
Като паяжина опънал нишка до пръстена на Сатурн.

Ако трябва и до Бог ще достигне метлата ми бърза.
Колко сме пили със него абсент до крехки зари.
И той все пак е мъж, ще изготвим набързо поръчката.
Ще теглим накрая чертата и ще се разплатим.

Ако ли не – ти ме чакай при белоцветните вишни.
Ще пристигна във бяло, ще ти грейна в лице.
Ще захвърля метлата, Майсторе, в съня ти ще легна.
После, после нощта ще притихне дълбоко ранена.

25.08.2009