До изпълнение на смъртната присъда
остават деветнайсет дни.
Обратното броене е започнало.
И всеки следващ миг ме приближава
към датата тринайсти, на която
светът за мен ще спре да се върти.
..................................
Неумолим си, знам.
И кладата ми вече си стъкмил.
С бодливи храсти си я обградил.
Ти, както винаги, класически си мил.
Избрал си рози кърваво червени.
Аз ненавиждам рози.
Приличат на разглезени жени.
И стълба си приготвил, виждам.
Стърчи в самия център на пожара.
Но ти си предвидлив. Не се учудвам.
Така по цялото ми тяло равномерно
ще ме облизва Огненият дракон.
..................................
И тъй като безспорно няма
по-принципен от теб, навярно знаеш,
че аз, като и всеки друг обречен,
ще имам право на желание -
последното преди да се оттегля
завинаги от съвестта ти.
..................................
Остава само да го чуеш.
Хвани ръката ми по пътя
и заведи ме до олтара,
където с Огнения дракон
приела съм да се венчая.
Да. Струва ти се лесно. Зная.
Но има още няколко детайла.
Не ми отнемай правото да виждам!
Махни превръзката, пристегнала очите ми!
Аз трябва да усетя в твоя поглед,
че те боли, докато с разум
изпепеляваш сам мечтите си.