автор: maksim

Наранено небе рони светли сълзи -
носталгична и мокра жарава.
Слепешката вървя и вали, и вали...
Как кажи ми за теб да забравя?

Как да върна към себе си целия свят,
да се видя в конвоя на дните?...
Нямам тебе. Петите ми гледат назад
и скимтят да започнем "на чисто".

Уморено небе ръси кротки сълзи
и не дава от теб да си ида.
Зад гърба ми е тихо. Ни дума. Мълчиш.
И съм сам под дъждовния шлифер.

Ще разтворя ръце, ще прегърна дъжда -
да попия тъгата до кости
и по същите стъпки ще свърна назад -
пак при тебе да дойда на гости.