Обиколката му започва
от неправилните многоъгълници
на мисълта ú,
за да издуе равнобедрените платна
на чувствата.
Тогава профилът ú
е остър връх на пирамида
и разсича плоския му анфас.
Според случая
отломките се разпиляват –
бели камъни, изгубили небесния си пастир,
или подредени чакат
триумфалното му завръщане
в основата на някоя арка.
Погледнати през бутилка Tullamore Dew,
са келтски кръст в мразовито утро.
Той винаги се чувства късметлия,
ако успее да ги събере
в любовно стихотворение –
малък камък в бъбрека ú.