автор: wingstofly

Като две вълни се разминаваме,
разбиваме се с пяна във ноща
търсиме се, викаме, не спираме
загубили в безкрая любовта.

Като две луни в света се скитаме,
живеем на измислени места.
Изгряваш ти, залязвам аз
и търсим да се срещнем в утринта.

Като две листа през есен падаме
вятъра понася ни в с тъга.
Студ намята ни безчувствено,
студ от недоказани слова.

Като две стрелки живота мериме
раздялата ли ни сломи така?
Няма да ни върне нищо времето
нито ще забравим нежността.

Като две искри, когато се намериме
себе си ще преоткрием във страстта,
като две звезди ще паднеме,
ще изгорим с последната мечта.