автор: roza1

На..

Не съм ти казвала, а трябваше.
Потъвам в думите ти и в очите ти.
Обичам есента да зеленее
и римите, когато се разлистват.
Тогава с някакво предчувствие
стоя на прага на мълчанието.
Жената в мене оглушава
ръцете й се свиват във юмруци
и после... тиха коленичи.
Някога се врече във мълчание,
което прецъфтя като кокиче.
Догаря лятото, думите повяхват.
Ще пожълтеят есенните страници
премръзнали, опърпани, нечути.
Предчувствия ме лъгаха със утре,
очаквания се строшиха с грохот...

Едно момиче с мълчание ти пише.
Чаках те. Простих ти.