автор: miglena

Празното
пространство
плесна с ръце възхитено
и възкликна:
Очертай ме!
Изпиши
със гърлени звуци
името на
коледната елхичка
постави
на върха
намигване игриво
и ме помилвай
през кръглостта
на @играчката@
вътре съм,
обрисувано с
огледална искрящост
поклащащо се от
прибляскването
на светкащите свещички

Извай очите ми!
Открадни греховност,
прибави +жарава+,
размеси ги с
гривата на жребче кафеникаво,
раздели :сълзичките: на детинските радости,
после
в скоби остави (празнота за зениците)
и плувай в нея
докато достигнеш
прегръдката на любене
сред морската пенливост,
обгърнала две тела
безтегловно слети в
рибя безмълвност

Изтръгни датите!
в дланта ти ще остане
неделната сънливост
да ме копнееш,
понеделнишкия стартов устрем
да ме достигнеш,
вторнишките сладострастия
изтрили полунощно
среди и четвъртъци,
нехаещите петъци
отпуснати лежерно в
кроткоуспокоени съботи
в които ме няма до теб
нито съм фатално наблизо
нито ме усещаш пламтящо
нито ме докосваш тръпнещо
нито чуваш любимите песни
нито виждаш воал от мигли
нито докосваш с връхчета
на пръсти перлеността

Ето това е усет за
празно пространство
което ти отправя нежна
ПОКАНА ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЕ

ПРАЗН (ИЧН) И ПРОСТРАНСТВА МИ ПОДАРЯВАЙ !!!

В опаковки от твоите две вълшебни думички
с панделки от ненацелуваност
в кутийки от сгушеност
в твоята магическа
безпространственост
изпълваща ме