автор: iony_ada

Пренаселена съм вече
със излюзорни образи и форми.
И разнебитени подпори
крепят едно минорно настояще.

Ще си преровя гардероба,
за да намеря нещо подходящо.
Не трябва пак да съм разголена,
когато някой се вторачи хищно
дълбоко под повърхността ми.
Не искам пак да се прицели
фронтално във сърцевината ми.
И мисля си, че е крайно време
да взема мерки срещу тези плевели,
тъй трайно заживели в паметта ми,
преплели се тъй здраво с мойто бъдеще,
така раззеленени, избуяли,
сияещи в неназовими багри.

Вендата ще бъде краят
на непрекъснатия цикъл,
във който пак изгубих нишката
и се накъсах пак пунктирно.