автор: florans

И вдъхна на човека Бог душа:
една Божествена искра
в неръкотворна цветна чаша.
От своята Любов отля
и от ангелската чистота
ухание неземно сложи.
И едно невидимо око
да прозира в бъдното и в мъдростта.
Везна, като крило на птица,
със усет точен към добро и зло.
Взе въглен от огнището,
за да подклажда страстите
и капка от Божествена роса-
да ги гаси, щом разума му застрашат.
Повика северния вятър и южняка
да сеят бури,
да движат и крилата,
да гонят вечния покой,
далече от опасните пристанища
на безразсъдство, леност и застой.
Взе пясък от пустинята и от морето
и кремък от изначалната скала,
а после шепа звезден прах-
за радост, скръб и гняв.
Нещо тайно за съмнението сложи.
Накрая вдъхна Той и огненото слово
във тайнството Душа-Човек.