С треперещи пръсти,
художникът-скитник рисува,
усмивка в която
събрана е цяла вселена.
В приказни залези
с които Сервантес общувал,
този миг щастие,
е равен на вечно безвремие.
В очите-море
си завива гнездо светлината.
„Сияещо щастие” –
кръсти замислен картината.
В сенчест Балкан,
прегърнал края на лятото,
той стъпваше бавно,
към белите дебри на зимата.