автор: hristam

Вълшебство. Нощ. Ухае на магия.
Луната със едно око наднича -
красиви са. Телата си извиват
във самодивски танц. И се събличат.

Потокът пие жадно от плътта им,
косите им по бързея потичат.
За смъртен е опасна хубостта им,
но те до смърт копнеят да обичат.

По изгрев свършват всички чудеса.
Тогава стават като всички други -
с професия, съпруг и дом. С деца.
Обикновени, примерни съпруги.

Реалност. Ден. Със мирис на пране
и сто неща, несвършени все още...
В очите им зеленото боде
с цвят на поток. И самодивски нощи.