автор: maksim

Задъхам ли се - аз отново съм хлапе,
което подир обръча си тича.
Прескача удар умореното сърце
от спомена за плитка на момиче.
Премята се пред мен в играта на въже
и спи върху едно басмено рамо.
Момичето със плитката дали ме взе
като прескок напред в игра на дама?
Дали съм вече толкоз много демоде,
увлечен до безпамет в суетата,
че да живея "на педал" и "шест за пет"
и в спомен за момичето в басмата...
Дали ме помни още? Жива ли е тя?
Дали в игра с хлапетата от блока
сега прескача ластик нейна дъщеря,
като сина ми - ритащ бесен топка?
И връщам се назад - един умислен мъж
зад екстрасистолите на сърцето,
не качвам вече стълбищата наведнъж
и...моля се на Бог: "Пази детето!".