автор: Snejen_bor

Побягна бясно,
кон не жалещ мощ и сила,
разюздан, горд
подритнал спомени,
шафран и свила.
 Потъпкал смях и
  мигове безвремие,
   измачкал ласките,
    зачеркнал умиление.
Ще те усетя пътьом,
 по хапката
  от прасковата зряла,
   в клоните до къщата ни бяла,
    в струните на щурчовата песен
      нищо, че е пожълтяла есен,
в полета на чучулига пойна,
  шеметно зареяна и волна,
    в профила на лунен сърп
      чудесен,
         рой звезди във
          вихрен танц калесал.
Ще те намеря там
  сред всичките звезди
    лумнал пламък,
     само ти.
      Ще кротна тихо
        сред лъчите ти във люлка,
            ще се люлеем двама
             ти и аз небесна булка.