Мъжът и жената подбираха тихите улички. Вътрешните, където потокът от автомобили е по-малък и където по-спокойно можеха да свършат онова, за което бяха излезли. Срамът е наоколо-витае около тях,
но нуждата отвръща леден поглед от него. Кой знае-може пък гладът да притъпява всичко човешко? Не и любовта.
Цигани. Млади.Вероятно двойка. Преждевременно остарели,съсухрени.Жилави,но мършави тела. Заедно. Носеха големи пълни чанти,спираха се до всеки боклукчийски контейнер и при късмет допълваха багажа в торбите. Мъжът вървеше напред-съсредоточен и безразличен към всичко наоколо. Жената покорно го следваше и личеше,че едва понася тежестта на вехториите. Любов...
Състарена младост. Дали звуците на музиката в ромския квартал вечерта щяха да заглушат мизерното кретане на деня?Прашните каруци, нечистите ръце, износените дрехи. Срамът от непознатите очи.Инстинктът за родителство,смазван от нищетата.
Мъжът и жената целенасочено продължиха своя ден-към следващия контейнер за смет.С очи,отворени да превръщат и най-ненужното в ценност, с невиждащи за околния двят погледи. До следващия контейнер. До тяхната близка нощ.