автор: iony_ada

Ще те поканя през септември
когато чествам Равноденствие,
преди да събера от есенната жътва
на любовта ми класовете пресушени.

Ти вече ме познаваш цялостно
и смятам да пропусна интрото.
Бих искала да бъда само
това, което си копнял да имаш.

Вечерите на свещи не намирам
за романтично-идилични.
Пораждат в мене тъжното усещане,
че със нощта и ти ще си отидеш.

Червеното е страстен цвят, когато
искри в изящна чаша вино,
но мисля, че Мартини Бианко
и джаз невероятно си отиват.

И още нещо. Искам да съм будна,
когато тръгваш в утрото безмълвно.
Не би могъл, разбира се, да знаеш,
че входната врата отдавна скърца.

Дано не прозвучи сантиментално.
Не бива да ме помниш тъжна.
Но застани поне за миг във рамката
на бялата врата към хола.

Със поглед тих ще те обгърна.
Без тебе няма да съм цяла.
Аз имам право да те помня,
какъвто във съня съм те видяла.