Реката от изгубени надежди
отмива калния, подронен бряг,
където впити грозни коренища
подхранват изкорубения ствол
животът ми в какъвто се превръща.
А в мътните й струи се оглежда
уплашена от мрачния й бяг
към неизвестност, бременна със нищо,
ранена болно, беззащитна, гола,
самотната ми унизена същност.