автор: roza1

Не се изгубвай в моята палитра!
Художнико, имам толкова цвят-
рязах пъпеши
                    изричах молитва
за да стана по-жълта от тях.
После в синя безбрежност се валях,
за да нямам свършване
                    да не стигаш бряг.
Да плуваме двама, художнико,
                    да е лазурно и в нас.
Не потъвай в очите зелени
на треви
                    и на млади брези!
Пролетта е измамница, майсторе,
брули вишните бели,
                    за да ни боли.
Татуира ми голи желания тя, ела!-
          по раменете имам роса.
Много рози косите си разплетоха,
          за да имам розовина.
Не пропускай мига си, художнико!
Ела!
          Настигни ме!
                    Нарисувай ме истинска!
Аз с любов ще те даря.