Присъствах на едно от онези мероприятия, където почти никой
никого не познава.
Исках да запаля цигара. Забравила си бях запалката. Огледах се за най-близкостоящия човек с цигара в ръка. Това беше един строен, симптичен мъж с брадичка, която много му отиваше. Приближих се и помолих за огънче. Имаше вятър и направих заслон с ръката си. За миг ръцете и очите ни се докоснаха. Странно, бих се заклела, че през нас мина лек ток. Отдалечих се.
Вечерта, на същия ден, бях поканена на рожден ден. Когато влязох в стаята, видях сред гостите същия човек. По очите му разбрах, че и той се сети за огънчето. Запознаха ни. Някак си естествено седнахме на масата един до друг. Той се оказа интелигентен, забавен събеседник. В един момент домакинята влезе с китара в ръка, обърна се към него и каза:
- Хайде Владо, грабвай китарата.
Оказа се, че той пее чудесно руски романси.
Прекарах една хубава вечер.
Когато станах да си тръгвам, той също стана и каза, че ще ме изпрати. В асансьора ме попита:
- Каня те утре вечер у дома. Ще дойдеш ли?
- С удоволствие - отговорих. Както си и беше.
Позвъних. Той ми отвори и ме въведе в уютна стая с приглушена светлина. Седнахме на дивана. На малката ниска масичка пред него имаше красив поднос с две кристални чаши, охладено шампанско и купичка ягоди със сметана. Сетивата ми бяха приятно обострени. Виждах как се стичат капчиците по изпотената бутилка, усещах аромата на свещите, долових кристалния звън на чашите, алено червената роза привличаше погледа ми. В един момент той я взе и с кадифените ù листенца погали устните ми. Стана, подаде ръка за танц. В стаята звучеше една песен на Майкъл Болтън, която много харесвах. Когато се изправихме и той обгърна талията ми с ръка, привличането бе така осезаемо, че просто залепнахме един за друг. Нежно, но настойчиво ме притисна плътно до себе си. Почувствах твърдостта на неговата мъжественост, която идеално прилягаше на моите слабини. Искрата прерасна в огън и като най-естественото нещо на света, съвсем неусетно се озовахме голи в леглото, преплели тела. Сега от тонколоните се лееше топлият, плътен, страстен, много секси глас на Тони Бракстън. Движехме се в бавния ритъм на блуса, забравили за всичко. Оставихме се на вълшебството...
След това запалихме по цигара, пихме пак шампанско, правихме пак секс. По-късно, прегърнати, си говорихме за какво ли не. Чувствах се... доволна като котка, изпила млякото си, или облизала сметаната... много жизнена, гъвкава, искряща, леко опиянена - не само от виното. Владо излъчваше освен всичко друго и спокойствие, стабилност, закрила, за които всяка жена мечтае.
Заспах с една мисъл в главата, като трънче в петата - твърде хубаво е, за да продължи дълго.