автор: chocolate

Пак ли...
Не и сега.
Няма да позволя да ограбиш любовта ми... пак.
Да опустошиш душата ми,
смут да оставиш там.
И следи от пожари.
Случвало се е в други времена,
опитвам се по малко да ги забравя...
Копнеж е погледът ти,
и всичко останало.
Но и плаващ пясък...

... Не и сега.
Няма да се съглася – от пътя избран да ме изкараш... пак.
Избран е отдавна.
И много му държа.
Не пренареждай мислите в главата ми,
твърде дълго съм оставала сама
и твърде дълго със себе си съм разговаряла -
познавам се...
И слабостите, които могат да ме изкушат, знам...
И такива като теб, внезапните, избягвам ги...

... Не и сега. Недей...
Не прониквай в съзнанието ми.
Не ме карай да преравям съвестта си в търсене на оправдания.
И не докосвай тялото ми с тази страст... – гасна...
И ръката ми – остави я.
Магия ли ми правиш -
очите ти, подсказват – грях ще е...
Облизвам напуканите си устни – този път няма да преживея това,
не и както досега.
Отчаянието предусеща неприятности,
с писък разкъсва тишината ми.
И се пресуква душата. С малко.
Отмалявам в прегръдката ти. А все още само си я представям.
И падам.
Пак там.
Пак ли...
______