Времето минава покрай нас,
а ние, забързани като река -
пропускаме го.
Изтичат между пръстите ни
миговете щастие
и хукват да го гонят -
времето...
Забързани с живота си,
забравяме за тях.
Останали самотници -
си спомняме...
И винаги едно "Ако"
се плъзва в нашите души.
Защо не хващаме мига,
а го пропускаме да си отиде?
Защо в душите сме сами,
а покрай нас, живота си кипи!